САЩ не са готови за нова Студена война
Серия от диалози с представители на администрацията на Тръмп на разнообразни равнища, както и с изявени демократи, водят до два ясни и притеснителни извода, написа Уолтър Ръсел Мийд за Wall Street Journal.
Първо, Съединени американски щати са все по-близо до исторически завой в връзките си с Китай, откакто настройките и от двете страни на политическия набор се втвърдяват. Второ, не сме подготвени за това, което се задава.
По някакъв метод обстановката е сравнима с тази от средата на 40-те, когато Съединени американски щати и Съветският съюз бързо минаха от съюз към Студена война. Президентът Труман, както и шепа чиновници на Държавния департамент и Министерството на защитата, съзряха овреме конфликта, до момента в който публичното мнение реагира по-бавно.
Прочутата тирада на Чърчил за „ желязната завеса ” от март 1946 година бе необятно подложена на критика като прекомерно остра. Труман, който участва на нея и я приветства, трябваше да се дистанцира от твърдия курс на Чърчил.
Трябваше да мине комунистическият прелом в Чехословакия през февруари 1948 година и да стартира въздушният мост с доставките към Западен Берлин, с цел да осъзнае американското общество действителността на Студената война.
Днес, както Вашингтон, по този начин и Пекин, се приготвят за някакъв тип дълготрайно съревнование. Както обаче малко наблюдаващи през 1946 година можеха да си показват 40-годишно световно опълчване, по този начин в този момент, нито американците, нито китайците, могат да плануват мащаба и последствията от назряващото противоборство. Вероятно е то да отразява по някакъв метод Студената война, само че и да се разграничава радикално от нея по различен.
Сред въпросите, които още нямат отговор, е този за това по какъв начин идеологията – контрастът сред авторитаризма на Китай и плуралистичната американска система – ще оформи идната епоха на международната политика.
Дали съперничеството ще се състои по време на срещи на Организация на обединените нации и в столиците на отдалечени страни, както по време на Студената война? Къде това съревнование ще бъде най-ожесточено – в Източна или Южна Азия, Африка, Латинска Америка, Европа, или в космоса?
Как съревнованието ще засегне живота на американците – посредством стопански протекционизъм, наблюдаване или военна готовност? Как ще засегне технологиите и висшето обучение? Какво въздействие ще имат кибер технологиите и другите хибридни закани върху салдото на силите? Дали задълбочените стопански връзки сред страните ще смекчат дипломатическото и военното състезание или ще го изострят?
Трудно е да се подготвим за съревнование с толкоз доста неизвестности, само че античният китайски пълководец Сун Дзъ (авторът на „ Изкуството на войната ” – бел. прев.) дава съвет, който към момента е годен: „ Ако познаваш себе си и врага, не би трябвало да се страхуваш и от стотици борби. Ако познаваш себе си, само че не и врага, ще имаш толкоз победи, колкото и загуби. Ако не познаваш нито себе си, нито врага, ще губиш всяка борба. ”В началото на Студената война американският посланик Джордж Кенън оказа помощ на Съединени американски щати да схванат както себе си, по този начин и руските си съперници. Прочутата му Дълга депеша изложи комплицираната връзка сред руската идеология, съветската просвета и сталинистката политика, което даде насоки на две генерации американски политици.
Един основен мотив на Кенън е, че марксизмът процъфтя в Съветския съюз, частично тъй като предвиждането му за върлата неприязън сред капиталистическите и комунистическите страни оправда контрола, който изискваше режимът на Сталин, с цел да държи властта. Кенън също съветваше, че американската мощ обрисува пътя за триумф.
Методът на Кенън, който е и този на Сун Дзъ, е използван и през днешния ден. Американците би трябвало да задълбочат разбирането си за това по какъв начин политиците в Пекин гледат на себе си и света. След разпадането на Съветския съюз множеството американски политици смятаха, че продължаващото придържане към марксизма на Китайската комунистическа партия е проформа.
Не е обаче толкоз просто. Оттогава насам китайската политическа мисъл еволюира. Сега тя предлага разбор на китайското развиване и възприемания крах на Америка, който повлиява надълбоко както на елита, по този начин и на всеобщото китайско мнение.
Един от въпросите е дали Пекин се нуждае от външен зложелател, с цел да оправдае строгия надзор върху непокорната междинна класа. Марксистките канони по отношение на битката сред капитализма и социализма могат да обслужат задачите на Пекин през днешния ден, тъкмо както помогнаха на Сталин да оправдае режима си преди 70 години.
Кенън и Сун Дзъ биха посъветвали американците да проучат себе си. Републиканците, демократите и върхушката не се схващат едни други доста добре. Разделението вследствие на това прави сложна стабилната дълготрайна външна политика.
Новият консенсус по отношение на Китай предлага непредвидена и скъпа опция за патриотите и в двете партии да проработят дружно по нов метод. Един от главните цели на Вашингтон би трябвало да бъде изработването на метод към Китай, който да издържи прехода от една администрация към друга.
Невъзможно е да знаем по какъв начин значителната смяна в връзките САЩ-Китай ще се развие. Облаците на хоризонта могат да се разсеят, само че и може да прераснат в стихия с исторически размери. Каквото и да се случи обаче е време американците да извърнат внимание на съвета на Сун Дзъ. Ние не познаваме както би трябвало нито себе си, нито Китай.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
Първо, Съединени американски щати са все по-близо до исторически завой в връзките си с Китай, откакто настройките и от двете страни на политическия набор се втвърдяват. Второ, не сме подготвени за това, което се задава.
По някакъв метод обстановката е сравнима с тази от средата на 40-те, когато Съединени американски щати и Съветският съюз бързо минаха от съюз към Студена война. Президентът Труман, както и шепа чиновници на Държавния департамент и Министерството на защитата, съзряха овреме конфликта, до момента в който публичното мнение реагира по-бавно.
Прочутата тирада на Чърчил за „ желязната завеса ” от март 1946 година бе необятно подложена на критика като прекомерно остра. Труман, който участва на нея и я приветства, трябваше да се дистанцира от твърдия курс на Чърчил.
Трябваше да мине комунистическият прелом в Чехословакия през февруари 1948 година и да стартира въздушният мост с доставките към Западен Берлин, с цел да осъзнае американското общество действителността на Студената война.
Днес, както Вашингтон, по този начин и Пекин, се приготвят за някакъв тип дълготрайно съревнование. Както обаче малко наблюдаващи през 1946 година можеха да си показват 40-годишно световно опълчване, по този начин в този момент, нито американците, нито китайците, могат да плануват мащаба и последствията от назряващото противоборство. Вероятно е то да отразява по някакъв метод Студената война, само че и да се разграничава радикално от нея по различен.
Сред въпросите, които още нямат отговор, е този за това по какъв начин идеологията – контрастът сред авторитаризма на Китай и плуралистичната американска система – ще оформи идната епоха на международната политика.
Дали съперничеството ще се състои по време на срещи на Организация на обединените нации и в столиците на отдалечени страни, както по време на Студената война? Къде това съревнование ще бъде най-ожесточено – в Източна или Южна Азия, Африка, Латинска Америка, Европа, или в космоса?
Как съревнованието ще засегне живота на американците – посредством стопански протекционизъм, наблюдаване или военна готовност? Как ще засегне технологиите и висшето обучение? Какво въздействие ще имат кибер технологиите и другите хибридни закани върху салдото на силите? Дали задълбочените стопански връзки сред страните ще смекчат дипломатическото и военното състезание или ще го изострят?
Трудно е да се подготвим за съревнование с толкоз доста неизвестности, само че античният китайски пълководец Сун Дзъ (авторът на „ Изкуството на войната ” – бел. прев.) дава съвет, който към момента е годен: „ Ако познаваш себе си и врага, не би трябвало да се страхуваш и от стотици борби. Ако познаваш себе си, само че не и врага, ще имаш толкоз победи, колкото и загуби. Ако не познаваш нито себе си, нито врага, ще губиш всяка борба. ”В началото на Студената война американският посланик Джордж Кенън оказа помощ на Съединени американски щати да схванат както себе си, по този начин и руските си съперници. Прочутата му Дълга депеша изложи комплицираната връзка сред руската идеология, съветската просвета и сталинистката политика, което даде насоки на две генерации американски политици.
Един основен мотив на Кенън е, че марксизмът процъфтя в Съветския съюз, частично тъй като предвиждането му за върлата неприязън сред капиталистическите и комунистическите страни оправда контрола, който изискваше режимът на Сталин, с цел да държи властта. Кенън също съветваше, че американската мощ обрисува пътя за триумф.
Методът на Кенън, който е и този на Сун Дзъ, е използван и през днешния ден. Американците би трябвало да задълбочат разбирането си за това по какъв начин политиците в Пекин гледат на себе си и света. След разпадането на Съветския съюз множеството американски политици смятаха, че продължаващото придържане към марксизма на Китайската комунистическа партия е проформа.
Не е обаче толкоз просто. Оттогава насам китайската политическа мисъл еволюира. Сега тя предлага разбор на китайското развиване и възприемания крах на Америка, който повлиява надълбоко както на елита, по този начин и на всеобщото китайско мнение.
Един от въпросите е дали Пекин се нуждае от външен зложелател, с цел да оправдае строгия надзор върху непокорната междинна класа. Марксистките канони по отношение на битката сред капитализма и социализма могат да обслужат задачите на Пекин през днешния ден, тъкмо както помогнаха на Сталин да оправдае режима си преди 70 години.
Кенън и Сун Дзъ биха посъветвали американците да проучат себе си. Републиканците, демократите и върхушката не се схващат едни други доста добре. Разделението вследствие на това прави сложна стабилната дълготрайна външна политика.
Новият консенсус по отношение на Китай предлага непредвидена и скъпа опция за патриотите и в двете партии да проработят дружно по нов метод. Един от главните цели на Вашингтон би трябвало да бъде изработването на метод към Китай, който да издържи прехода от една администрация към друга.
Невъзможно е да знаем по какъв начин значителната смяна в връзките САЩ-Китай ще се развие. Облаците на хоризонта могат да се разсеят, само че и може да прераснат в стихия с исторически размери. Каквото и да се случи обаче е време американците да извърнат внимание на съвета на Сун Дзъ. Ние не познаваме както би трябвало нито себе си, нито Китай.
По публикацията работиха: Петър Нейков, редактор Елена Кирилова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ